11 mar 2023, 8:42

Божественият миг човещинка

  Poesía
324 2 3

БОЖЕСТВЕНИЯТ МИГ ЧОВЕЩИНКА

 

... навярно ще приема други форми и други очертания след век,

дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,

че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,

че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини,

че праведно вървях си аз по друма – хляб ядох само с хорица добри,

не се скверних със мисъл или дума,

не трупах сейф със крадени пари,

 

че моят ден премина чист и светъл – случаен из простора слънчев лъч,

че благославям, в Нищото закретал, развихрената в двора детска глъч,

че съм мечтал, че дишал съм и писал с перо от птица, литнала на юг,

защото аз и утре ще съм мисъл! – макар че няма вече да съм тук,

от някое съзвездие далечно ще ви помахам – с шапката в ръка! –

със правото на миг – нетрайна Вечност,

но пък Божествен миг човещинка!

 

11 март 2023 г.

гр. Варна, 7, 15 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...