МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
30.04.2019 г., 11:44 ч.

Бол/нич/но време 

  Поезия
221 4 7

Иглите са гръмоотводи –

от стаята изтече вик.

Небесния мегдан прободе

луна като ръждясал щик.

 

Сълзите ми не бяха капки,

а странни ледени зърна

и стегна ме не нощна шапка,

а лятно-пролетна война.

 

Войната скоро ще ми мине –

като на котка суета,

като на куче карантина,

като на влюбен лудостта.

 

Лекувах едрата си шарка,

но ярка е ú все личи.               

Ще бъде ли светът по мярка

на гном шивач с избодени очи?

 

 

27.04.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Надя. Благодаря и за "Любими".
  • "Войната скоро ще ми мине –

    като на котка суета,

    като на куче карантина,

    като на влюбен лудостта." !
  • Благодаря много.
  • О, тя изскача от много страни. Мисля, че и родоначалникът на жанра "петанизъм" може да се гордее с "едрата ми шарка", в най-добрите традиции на основаното от него течение. Усмивка. Благодаря и на него, както и на теб, Пепи, че винаги намираш добри думи за мен.Приносът на всеки е различен, но винаги ползотворен, стига да се вслушваш в таланта, който струи около теб. На мен често ми се лепят "творчески заболявания", но музите са доста своенравни и те си избират от какво да те "разболеят".
  • не знаеш от къде ще ти изскочи музата!
    Поздрав!
  • Благодаря, Райна. Имах си вземане-даване с болници наскоро /косвено/ и това е резултатът. Но пък на връщане от болницата срещнах велосипедиста /който само прелетя/, но освен светофар и вятър, ми остави и стихотворение. И това е другият резултат.
  • Всеки ред е уникален и особено финалът...
    но това просто ме разби:
    "Войната скоро ще ми мине –
    като на котка суета,
    като на куче карантина,
    като на влюбен лудостта."
Предложения
: ??:??