Бол/нич/но време
Иглите са гръмоотводи –
от стаята изтече вик.
Небесния мегдан прободе
луна като ръждясал щик.
Сълзите ми не бяха капки,
а странни ледени зърна
и стегна ме не нощна шапка,
а лятно-пролетна война.
Войната скоро ще ми мине –
като на котка суета,
като на куче карантина,
като на влюбен лудостта.
Лекувах едрата си шарка,
но ярка е ú все личи.
Ще бъде ли светът по мярка
на гном шивач с избодени очи?
27.04.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
