30 abr 2019, 11:44

Бол/нич/но време 

  Poesía
324 4 7
Иглите са гръмоотводи –
от стаята изтече вик.
Небесния мегдан прободе
луна като ръждясал щик.
Сълзите ми не бяха капки,
а странни ледени зърна
и стегна ме не нощна шапка,
а лятно-пролетна война.
Войната скоро ще ми мине –
като на котка суета,
като на куче карантина,
като на влюбен лудостта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??