31.01.2007 г., 14:12

Болезнена измама

1.2K 0 1
Ти хвърли в очите ми прах,
а аз едва сега го осъзнах.
Вярвах ти сляпо и обичах те безумно,
бях паднала в краката ти така неразумно.
Но разумът бе непознат тогава за мен,
ти преобърна живота ми единствено за онзи един ден,
в който летях от щастие, че съм с теб
и не знаех, че сърцето ти сковано е в лед.
Днес животът ми разбит е и няма връщане назад,
и сълзите ми се стичат като водопад.
Бях сляпа, а сърцето ми бе в плен
на едни мечти, които бяха всичко за мен.
Ти остави ме без нищо и ограби моята душа,
останах единствено със спомена за една красива лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това стхотворение като го чета малко ме заболява, но много се радвам, че си го публикувала! Трепна ми отвътре! Много хугчета и кисчета!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...