Ти хвърли в очите ми прах,
а аз едва сега го осъзнах.
Вярвах ти сляпо и обичах те безумно,
бях паднала в краката ти така неразумно.
Но разумът бе непознат тогава за мен,
ти преобърна живота ми единствено за онзи един ден,
в който летях от щастие, че съм с теб
и не знаех, че сърцето ти сковано е в лед.
Днес животът ми разбит е и няма връщане назад,
и сълзите ми се стичат като водопад.
Бях сляпа, а сърцето ми бе в плен
на едни мечти, които бяха всичко за мен.
Ти остави ме без нищо и ограби моята душа,
останах единствено със спомена за една красива лъжа.