Jan 31, 2007, 2:12 PM

Болезнена измама

  Poetry
1.2K 0 1
Ти хвърли в очите ми прах,
а аз едва сега го осъзнах.
Вярвах ти сляпо и обичах те безумно,
бях паднала в краката ти така неразумно.
Но разумът бе непознат тогава за мен,
ти преобърна живота ми единствено за онзи един ден,
в който летях от щастие, че съм с теб
и не знаех, че сърцето ти сковано е в лед.
Днес животът ми разбит е и няма връщане назад,
и сълзите ми се стичат като водопад.
Бях сляпа, а сърцето ми бе в плен
на едни мечти, които бяха всичко за мен.
Ти остави ме без нищо и ограби моята душа,
останах единствено със спомена за една красива лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стхотворение като го чета малко ме заболява, но много се радвам, че си го публикувала! Трепна ми отвътре! Много хугчета и кисчета!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...