22.12.2010 г., 23:11

Болезнено начинание

1.1K 0 1

Не искам да ти кажа

откъде боли.

Не искам да изричаш

името ми.

Не искам да съм вече аз,

не искам да те моля с глас.

Раните кървят.

Очите ми сълзят.

Краката ме болят.

И отново май ме лъжеш.

За сетен път ми обещаваш

и както винаги не изпълняваш.

Оплете пак конците

и много ме боли,

а ти седиш и гледаш отстрани.

Мразя те тогава, когато друг си ти.

Мразя те тогава, когато се мениш.

Не искам да съм с тебе

и няма да реша,

живота си прецаках

и мисля да се спра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...