3.11.2007 г., 12:19

Болезнено студено

841 0 8
 

На границата на възможното

ме спря

голямата студенина

на твойто безразличие...

Фалшива маска на приличие,

безизразност и суета.

И болка! И студенина!

Не искам нищо.

Нищо не предлагам.

В душата си се чувствам блудница.

В съзнанието ми е лудница,

а аз не мога да избягам.

Не зная отговорите на сто въпроса,

не зная мойте чувства за кого са.

Не питам твойто бъдеще за нищо.

Не ме разбирай. Просто е излишно.

Сама ще продължа от тук нататък

и знам, че пътят няма да е кратък,

и няма да е лесен и удобен.

Изгаря бавно моята утроба

в очакване на нещо недостъпно.

Желано! И безкрайно! И престъпно...

Гранично с мазохизъм,

странично -  атеизъм

фронтално (предно) - откровено,

фронтално (задно) - извратено.

във неприличие решено,

в несъстоятелност осакатено

и с невъзможност опростено...

Болезнено...

Студено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болезнено и тъжно...Стройно и дисхармонично...Истинско!!! Поздрави!
  • Болезнено красиво!
    Възхищавам се на поезията ти!
  • E-e-eй, Врабчо! Направо ме развълнува...
    До сега не ми бяха писали такова нещо.
    Благодаря за отношението!

    Благодаря и на всички останали, които са отделили от времето си за да ми дойдат на гости.
  • Към този стих
    пътувах дълго аз...
    Чета те ням и тих.
    Остави ме без глас...

    Далече бях...
    Във разстоянието няма никаква пощада...Ала....
    Със поглед ще те помилувам , мило цвете!!!
    Сгрей се -в песента ми....Аз в твойта -изгорях...
  • ВЪЛНУВАШ...Поздрави Цвети!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...