На границата на възможното
ме спря
голямата студенина
на твойто безразличие...
Фалшива маска на приличие,
безизразност и суета.
И болка! И студенина!
Не искам нищо.
Нищо не предлагам.
В душата си се чувствам блудница.
В съзнанието ми е лудница,
а аз не мога да избягам.
Не зная отговорите на сто въпроса,
не зная мойте чувства за кого са.
Не питам твойто бъдеще за нищо.
Не ме разбирай. Просто е излишно.
Сама ще продължа от тук нататък
и знам, че пътят няма да е кратък,
и няма да е лесен и удобен.
Изгаря бавно моята утроба
в очакване на нещо недостъпно.
Желано! И безкрайно! И престъпно...
Гранично с мазохизъм,
странично - атеизъм
фронтално (предно) - откровено,
фронтално (задно) - извратено.
във неприличие решено,
в несъстоятелност осакатено
и с невъзможност опростено...
Болезнено...
Студено...
© Цвети Пеева Все права защищены