Боли да кажеш сбогом на това,което си обичал.
Боли да захвърлиш всичко в пепелта.
Боли да забравиш името на този,в който си се
вричал.
Боли да продължиш напред с изправена глава.
Боли,когато се опитваш да избягаш,
от това,което всъщност си.
Боли когато губиш в себе си онази вяра,
която цял живот те пази и крепи.
Боли,когато всичко искаш да намразиш,
готов да погребеш и собственото АЗ.
А всъщност в сърцето спомените пазиш,
спомените за живата все още страст.
Трудно е да вдигнеш високо глава,
да се учиш сам да побеждаваш,
оставяйки миналото зад онази врата.
Трудно е дори да повярваш.
© Сияна Георгиева Всички права запазени