Боли

28.01.2008 г., 11:17 ч.

Поезия

683 0 0

Боли

Стоя със моята тъга,
потънала във самота,
а болката расте
в кървящото сърце.

Сълзите ми се стичат
и думите изричат.
А душата наранена
плаче примирена.

Погледът отчаян
вперен е в безкрая.
Мислите далечни,
спомените вечни,

мъката голяма,
една дълбока рана.
Сърцето ми милее
и огън в него тлее.

Бавно се стопява -
нищо не остава,
а очите ми угасват
и към бездната ме тласкат!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Боли

Свързани произведения

Коментари

Предложения