Боли

Jan 28, 2008, 11:17 AM

Poetry

663 0 0

Боли

Стоя със моята тъга,
потънала във самота,
а болката расте
в кървящото сърце.

Сълзите ми се стичат
и думите изричат.
А душата наранена
плаче примирена.

Погледът отчаян
вперен е в безкрая.
Мислите далечни,
спомените вечни,

мъката голяма,
една дълбока рана.
Сърцето ми милее
и огън в него тлее.

Бавно се стопява -
нищо не остава,
а очите ми угасват
и към бездната ме тласкат!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Боли

Свързани произведения

Comments

Random works