Боли
и от това още повече боли...
Това между нас беше и любов, и огън, и страст,
затова сега моето сърце кърви...
Ти си тръгваш, аз крещя: "Остани",
после тръгвам аз, ах, как боли... но в мислите ми си ти.
Да призная, че те мразя, е по-лошо от любовта,
да си призная, че те обичам, не мога - нямам право на това.
Целият свят мислише, че ние сме идеалната двойка,
но по шестобалната система не сме и за тройка -
всичко е било един бал с маски.
СТОП! Нека свалим нашите маски
и открито в очите да си признаем,
че любовта не е това, което желаем!!!
Нашите спомени са много красиви,
но те вече са само белези сиви...
Моето сърце ще продължи да тупти,
надявам се същото да сториш и ти.
ДА, ЗНАМ, ЧЕ БОЛИ! Но стига лъжи!
Един за друг не сме аз и ти.
Може би няма да намеря такъв мъж като теб,
може би само ще вървя без посока напред,
но аз наранявам себе си като наранявам теб,
а на това искам да сложа край днес.
Хиляда и една сълзи аз ще изплача,
но след като си тръгнеш!
Пред теб няма да се влача!
Съдбовна грешка може би е любовта ни -
след толкова време чак сега сме го разбрали!
Боли... наистина боли!!!
Наранявам те и това ме кара да страдам.
Не мога повече! Искам от себе си да избягам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
