Сложно е да обясня това, което беше между нас
и от това още повече боли...
Това между нас беше и любов, и огън, и страст,
затова сега моето сърце кърви...
Ти си тръгваш, аз крещя: "Остани",
после тръгвам аз, ах, как боли... но в мислите ми си ти.
Да призная, че те мразя, е по-лошо от любовта,
да си призная, че те обичам, не мога - нямам право на това.
Целият свят мислише, че ние сме идеалната двойка,
но по шестобалната система не сме и за тройка -
всичко е било един бал с маски.
СТОП! Нека свалим нашите маски
и открито в очите да си признаем,
че любовта не е това, което желаем!!!
Нашите спомени са много красиви,
но те вече са само белези сиви...
Моето сърце ще продължи да тупти,
надявам се същото да сториш и ти.
ДА, ЗНАМ, ЧЕ БОЛИ! Но стига лъжи!
Един за друг не сме аз и ти.
Може би няма да намеря такъв мъж като теб,
може би само ще вървя без посока напред,
но аз наранявам себе си като наранявам теб,
а на това искам да сложа край днес.
Хиляда и една сълзи аз ще изплача,
но след като си тръгнеш!
Пред теб няма да се влача!
Съдбовна грешка може би е любовта ни -
след толкова време чак сега сме го разбрали!
Боли... наистина боли!!!
Наранявам те и това ме кара да страдам.
Не мога повече! Искам от себе си да избягам.