Боли и не спира
Спри! И веднъж
завинаги ме погледни.
Бягство. Всеки път
бягаш от себе си.
До кога? Докато се
почувстваш на
дъното ли?
Морето ме зове
и омагьосва.
Плажът ме
привлича като
магнит.
В далечината
морска нимфа
ми шепти:
“ По – добре сама,
отколкото със
страхливец!”
Толкова пъти
ти прощавах,
но гниех в
омразата си.
Теб проклех, но
всъщност го
сторих на себе си.
Боли! От лъжи,
безразличие и
сухотата ти.
Колко си различен
сега ...
Хайде, погледни ме
в очите, жалко
същество! Гузен си.
Защо? Защото
най – после някой
дръзна да ти каже
в очите какъв си
наистина?!
Не! Все още не съм
се излекувала от
болката, която ми
причини ...
Противопоставям й се,
но сякаш сърцето
ми се разкъсва в
тази борба.
Не ме заслужаваш!
А защо се самоизмъчвам?
Толкова лъжи ми изреди ...
Изглеждаше толкова
истински, толкова за мен!
Интуиция или
силно желание
по теб ме
накараха да
ти вярвам?
Искам да спрат!
Ще изкрещя,
но не ми стига.
Да те нараня,
малко ми е.
Затова ранявам
други ...
И все повече боли,
защото ставам
като теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
Може би,защото са пропити с истина, болка и любов. И може би бележа лек напредък
хаха
