29.01.2007 г., 17:39 ч.

Боли и не спира 

  Поезия
815 0 23

Спри! И веднъж

завинаги ме погледни.

Бягство. Всеки път

бягаш от себе си.

До кога? Докато се

почувстваш на

дъното ли?

 

Морето ме зове

и омагьосва.

Плажът ме

привлича като

магнит.

В далечината

морска нимфа

ми шепти:

“ По – добре сама,

отколкото със

страхливец!”

 

Толкова пъти

ти прощавах,

но гниех в

омразата си.

Теб проклех, но

всъщност го

сторих на себе си.

 

Боли! От лъжи,

безразличие и

сухотата ти.

Колко си различен

сега ...

 

Хайде, погледни ме

в очите, жалко

същество! Гузен си.

Защо? Защото

най – после някой

дръзна да ти каже

в очите какъв си

наистина?!

 

Не! Все още не съм

се излекувала от

болката, която ми

причини ...

Противопоставям й се,

но сякаш сърцето

ми се разкъсва в

тази борба.

 

Не ме заслужаваш!

А защо се самоизмъчвам?

Толкова лъжи ми изреди ...

Изглеждаше толкова

истински, толкова за мен!

 

Интуиция или

силно желание

по теб ме

накараха да

ти вярвам?

Искам да спрат!

 

Ще изкрещя,

но не ми стига.

Да те нараня,

малко ми е.

Затова ранявам

други ...

И все повече боли,

защото ставам

като теб!

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вероника, отново ти благодаря Може би,защото са пропити с истина, болка и любов. И може би бележа лек напредък хаха
  • Благодаря ви, Диньо и Ина мечтаех точно на този стих да получа такива коментари, като "Чете се на един дъх" и "Наистина силен стих!!! "
  • Наистина е много емоционален този стих.Чете се на един дъх направо.
  • Благодаря ти отново, Христо за мен това е един от най - силните ми(емоционални) стихове досега - наричам го ЗОВ НА Душата ми
  • Силен стих, София!!! Поздрави!!!
  • Тук съм повлияна от импулса си ... разума го оставих на друга творба. Нужен ми е отдушник - тук го намирам. И да, живота е пред мен и има време за всичко
  • Живота е пред теб. Когато човек умее да дава, рано или късно получава. Все още си толкова млада. От мен много успехи и по-философски поглед върху всичко.
  • Абсолютно е така ... и вярвай ми, на толкова неща ме научи цялото това преживяване, но още ме е яд интуицията ме излъга...яд ме е.А и ме боли,още
  • Софи, нали си чувала, че всяко зло е за добро!
    То не е случайно казано, а ти си разумна.
    Не са случайни случванията в живота ни.
  • И защо ли сме толкова наивни? Още сме малки, наивни, лековерни... но всичко си има своя край! Благодаря ти
  • Поздравявам те!Преживях го сьщото и знам за какво говориш.А той беше толкова истински...и му вярвах толкова много.
  • Благодаря ви много
  • Поздрав за стиха мила!
  • браво даровитке
  • Синя, толкова оптимистични и разбрани думи.Благодаря ти много!
  • Знам. Не мога да ти кажа спри.
    В тебе дълго още ще боли...
    Напред крачи! Продължавай!
    Любовта, що носиш не предавай!
  • Благодаря!
  • Хубав стих!
  • Това значи първо да си простя на себе си... и тогава всичко ще се оправи? Н е мога не мога да си простя, че повярвах и че ме предадоха.
  • Логиката на ситуацията е уловена точно, когато казваш:

    "Теб проклех, но
    всъщност го
    сторих на себе си."

    Тази логика предполага и решаването на проблема.
    Поздрав!
  • Засега се чувствам по - спокойна Благодаря!
  • Дано с този стих да си успяла да я освободиш.
    Поздравления за болезнения стих.
  • Кажи й го, когато е в кулминацията сиДали ще те чуе?Не вярвам...а и по-добре е някак си да я освободиш от себе си, отколкото да се правиш все на силен и да я претъпяваш.
Предложения
: ??:??