Боли ме
Някога аз теб обичах,
без теб не можех да живея
и във вярност ти се вричах,
и за теб копнеех.
Но от любовта несподелена
как сърцето просто спира,
ти ми беше цялата Вселена -
за теб живеех... и за теб умирах.
Очите ми сега са пълни със сълзи,
сълзи на вечна самота,
студът в душата ми пълзи
и в нея нищо не остана вече!
Обичах, копнях, живях!...
И за кого? И за какво?...
За нищо!
Но това е!
Да те боли от любов!
без теб не можех да живея
и във вярност ти се вричах,
и за теб копнеех.
Но от любовта несподелена
как сърцето просто спира,
ти ми беше цялата Вселена -
за теб живеех... и за теб умирах.
Очите ми сега са пълни със сълзи,
сълзи на вечна самота,
студът в душата ми пълзи
и в нея нищо не остана вече!
Обичах, копнях, живях!...
И за кого? И за какво?...
За нищо!
Но това е!
Да те боли от любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Петрова Всички права запазени
