18.05.2013 г., 16:22  

Боли ме буря...

808 0 0

Отвъд тъгата чака ли спасение?

Ако, дано не го разочаровам.

Стоножка съм (със щръкнали съмнения)

на брод, през който с мъка преминавам.

Боли ме вятър северно копнежен.

Душата мърдам - плахо и самотно.

А в нея вяра сепната и сребърна

прехапва сини устни. И се моли.

Отвъд тъгата, има опрощение.

Човешко. То е тихо без остатък.

Дъждът е кратък, капките са перли

и няма късогледи от нещастие.

Боли ме буря тъпо. И пропукано,

среднощно, остро, бясно и нещастно.

И пак съм - някак сляпо - превъзбудена...

И в дланите - без нищичко прекрасно.

И само се препъвам в свободата си...

Сънувам хризантемните си нощи.

Потапям се в сълзите на тъгата си,

но всъщност се прочиствам. Чак до кости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Уморена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...