May 18, 2013, 4:22 PM  

Боли ме буря...

  Poetry
811 0 0

Отвъд тъгата чака ли спасение?

Ако, дано не го разочаровам.

Стоножка съм (със щръкнали съмнения)

на брод, през който с мъка преминавам.

Боли ме вятър северно копнежен.

Душата мърдам - плахо и самотно.

А в нея вяра сепната и сребърна

прехапва сини устни. И се моли.

Отвъд тъгата, има опрощение.

Човешко. То е тихо без остатък.

Дъждът е кратък, капките са перли

и няма късогледи от нещастие.

Боли ме буря тъпо. И пропукано,

среднощно, остро, бясно и нещастно.

И пак съм - някак сляпо - превъзбудена...

И в дланите - без нищичко прекрасно.

И само се препъвам в свободата си...

Сънувам хризантемните си нощи.

Потапям се в сълзите на тъгата си,

но всъщност се прочиствам. Чак до кости.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Уморена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...