6.10.2007 г., 11:33

Болка

621 0 4


Вали...


Боли...


         Ти се раждаш,


и разкъсваш самотни сълзи,


и ме търсиш...


Къде?...


            Все не знаеш,


Аз съм там,


потърси ме...


                       Боли,


Подтискаща сложна самотност,


в нечии бели сълзи


и умираща, грозна безкористност...


                                                              в този дъжд,


пак вали...


 А сърцето ти, спряло в устрема,


се ражда от болка...


                                     Нали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...