Вали...
Боли...
Ти се раждаш,
и разкъсваш самотни сълзи,
и ме търсиш...
Къде?...
Все не знаеш,
Аз съм там,
потърси ме...
Боли,
Подтискаща сложна самотност,
в нечии бели сълзи
и умираща, грозна безкористност...
в този дъжд,
пак вали...
А сърцето ти, спряло в устрема,
се ражда от болка...
Нали!
© Диана Димитрова Всички права запазени