Дора (Дорика Цачева)
91 1024
11.09.2006 г., 17:54 ч.

Болка 

  Поезия
887 1 9

Въздишки зад дим от цигара –

очи насълзени блестят,

душата терзае се,  страда

с безпаметни мисли  в нощта.

От спомени чувствата бременни

се лутат самотни, не спят

и в чашата с водка оцежда се

пак капка отровна сълза.

Все още обичаш я силно

и знам, че за нея боли,

самотно те гледам и милвам

с очите си твойте черти.

И чудя се: с теб ли живея?

Със теб ли споделям нощта?

И твойте прегръдки в постелята

не са ли за нея все пак?

Не виждаш ли денем в лицето ми

пак нейните скъпи черти?

Не чувстваш ли нощем с ръцете ми

милувките нейни добри?

Тъй времето мина тревожно,

търкалят се нощи и дни,

животът ни става по-сложен

и все по-жестоко боли ….

© Дорика Цачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??