Болка
Въздишки зад дим от цигара –
очи насълзени блестят,
душата терзае се, страда
с безпаметни мисли в нощта.
От спомени чувствата бременни
се лутат самотни, не спят
и в чашата с водка оцежда се
пак капка отровна сълза.
Все още обичаш я силно
и знам, че за нея боли,
самотно те гледам и милвам
с очите си твойте черти.
И чудя се: с теб ли живея?
Със теб ли споделям нощта?
И твойте прегръдки в постелята
не са ли за нея все пак?
Не виждаш ли денем в лицето ми
пак нейните скъпи черти?
Не чувстваш ли нощем с ръцете ми
милувките нейни добри?
Тъй времето мина тревожно,
търкалят се нощи и дни,
животът ни става по-сложен
и все по-жестоко боли ….
© Дорика Цачева All rights reserved.
