Болка
БОЛКА
Не ме интересува вече болката във моята душа.
Изстивам, ледена сълза, леден съм за твоята игра.
Не искам да те виждам, защото ще е огорчение,
върви при другите, които ти избра!
Не ме обичаш вече, аз съм в къщата на болката.
Аз ще се измъкна със мълчание, Пинокио ще съм сега!
Феята не ще ме стопли, мътилката в сърцето ми ще ме отрови.
Дървото потъмнява, както и сърцето остарява.
Ти беше слънцето, което ме топлеше и галеше през деня.
Ти беше луната, която ми светеше в нощта.
Времето лети, болката ще отшуми, споменът ще избледнее, душата ми ще закопнее, тежи ми таз борба - роден съм за това.
ДОВИЖДАНЕ ЗОРА
Не ме интересува вече болката във моята душа.
Изстивам, ледена сълза, леден съм за твоята игра.
Не искам да те виждам, защото ще е огорчение,
върви при другите, които ти избра!
Не ме обичаш вече, аз съм в къщата на болката.
Аз ще се измъкна със мълчание, Пинокио ще съм сега!
Феята не ще ме стопли, мътилката в сърцето ми ще ме отрови.
Дървото потъмнява, както и сърцето остарява.
Ти беше слънцето, което ме топлеше и галеше през деня.
Ти беше луната, която ми светеше в нощта.
Времето лети, болката ще отшуми, споменът ще избледнее, душата ми ще закопнее, тежи ми таз борба - роден съм за това.
ДОВИЖДАНЕ ЗОРА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Гьопсалиев Всички права запазени
