Jul 19, 2007, 9:07 AM

Болка

  Poetry
980 1 2
БОЛКА

Не ме интересува вече болката във моята душа.
Изстивам, ледена сълза, леден съм за твоята игра.
Не искам да те виждам, защото ще е огорчение,
върви при другите, които ти избра!

Не ме обичаш вече, аз съм в къщата на болката.
Аз ще се измъкна със мълчание, Пинокио ще съм сега!
Феята не ще ме стопли, мътилката в сърцето ми ще ме отрови.

Дървото потъмнява, както и сърцето остарява.
Ти беше слънцето, което ме топлеше и галеше през деня.
Ти беше луната, която ми светеше в нощта.

Времето лети, болката ще отшуми, споменът ще избледнее, душата ми ще закопнее, тежи ми таз борба - роден съм за това.
ДОВИЖДАНЕ ЗОРА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Гьопсалиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Болката ще отшуми.." и ще дойде времето да стопи мътилката в сърцето ти,както и да дойде време за ново слънце!Кажи "Добър ден" на новият ден!СМЕЛОСТ и повече оптимизъм!!! 6
  • Болката отминава!
    Запази хубавите спомени!
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...