БОЛКА
БОЛКА
Поиграхме си с теб на съпрузи.
Стига толкова. Стига лъжа!
Любовта в допир с нас се контузи -
да ни стопли, уви, не можа.
И студено е, и ни е тъпо.
Двама души, а всеки е сам.
Трябва смелост за следваща стъпка.
Аз я имам. За тебе не знам.
Ще приемем ли края спокойно?
Всичко има начало и край.
Чувства мъртви и думи без стойност -
ето нашия приказен рай.
В него всеки е роб на страха си -
и от нужна раздяла боли.
Но боли и от свадите къси,
и когато се лъжем боли.
1995 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
