5.10.2005 г., 19:31 ч.

БОЛКА 

  Поезия
1275 1 10

БОЛКА

 

Поиграхме си с теб на съпрузи.

Стига толкова. Стига лъжа!

Любовта в допир с нас се контузи -

да ни стопли, уви, не можа.

 

И студено е, и ни е тъпо.

Двама души, а всеки е сам.

Трябва смелост за следваща стъпка.

Аз я имам. За тебе не знам.

 

Ще приемем ли края спокойно?

Всичко има начало и край.

Чувства мъртви и думи без стойност -

ето нашия приказен рай.

 

В него всеки е роб на страха си -

и от нужна раздяла боли.

Но боли и от свадите къси,

и когато се лъжем боли.

 

1995 г.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??