Болка
Не си играй! Сърцето пощади!
Че боли ме, от неразлюбените ни любови.
Като късче, всяка сълза се рони,
всеки молекул в мен на малки неутрони.
И болящ, аз гоня вечно здрача...
обич просещ, следвам те в пътеки непреходни.
И да знаеш, вече ще заплача,
нокти впил, безумен, в очите на палача.
Не ме разкъсвай! Още рано е,
върху мен да снемеш присъдата си адова...
Нали с безумие ме ти наказа?
С всяка мисъл огнена, по теб да ходя.
И с длани топли още обич прося
- едно сърце не празно да приемеш.
И ще чакам теб... дори и да боли
... когато ти в душата си... от огъня се сгрееш...
Автор: Албена Латинова
11.11.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Латинова Всички права запазени
