11.11.2017 г., 9:08 ч.

Болка 

  Поезия » Любовна
486 0 2

Не си играй! Сърцето пощади! 
Че боли ме, от неразлюбените ни любови.
Като късче, всяка сълза се рони, 
всеки молекул в мен на малки неутрони.

 

И болящ, аз гоня вечно здрача...
обич просещ, следвам те в пътеки непреходни. 
И да знаеш, вече ще заплача,
нокти впил, безумен, в очите на палача.

 

Не ме разкъсвай! Още рано е,
върху мен да снемеш присъдата си адова...
Нали с безумие ме ти наказа?
С всяка мисъл огнена, по теб да ходя.

 

И с длани топли още обич прося
- едно сърце не празно да приемеш.
И ще чакам теб... дори и да боли
... когато ти в душата си... от огъня се сгрееш...

 

Автор: Албена Латинова
11.11.2016 г.

© Албена Латинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??