Думите ти - копие пробождащо сърцето,
Забиват се със всичка сила.
Не мога да посегна аз да се избавя
От болката която следва.
Докосвайки ме нежно,
Знаеш точно как да ме раняваш.
Всеки път все по-омайно
С очите сини пленяваш ме тъй трайно.
Да не мога да ти кажа
Спри!
Боли ме.
Боли да виждам бавно нашата раздяла.
© Никол Карагогова Всички права запазени
Може би ако погледнеш отстрани ще видиш нещо различно...
Поздрави.