Oct 15, 2018, 7:46 AM 2018-10-15T08:45:17+03:00

Болка

Poetry

1.1K 0 1

Думите ти - копие пробождащо сърцето,
Забиват се със всичка сила.
Не мога да посегна аз да се избавя
От болката която следва.
Докосвайки ме нежно,
Знаеш точно как да ме раняваш.
Всеки път все по-омайно
С очите сини пленяваш ме тъй трайно.
Да не мога да ти кажа
Спри!
Боли ме.
Боли да виждам бавно нашата раздяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Това е едно чувство.
Може би ако погледнеш отстрани ще видиш нещо различно...
Поздрави.

2018-10-15T14:55:59+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0