Думите ти - копие пробождащо сърцето,
Забиват се със всичка сила.
Не мога да посегна аз да се избавя
От болката която следва.
Докосвайки ме нежно,
Знаеш точно как да ме раняваш.
Всеки път все по-омайно
С очите сини пленяваш ме тъй трайно.
Да не мога да ти кажа
Спри!
Боли ме.
Боли да виждам бавно нашата раздяла.
© Никол Карагогова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
