Болка
като мокри перли,
сринаха се и мечтите.
Казвам, че те мразя, а дали?
Сърцето е ранено
и болката изгаря ме отвътре,
а дъждът вали си одобрено
и знам, че няма да те има утре!
Зная, трудно ще е без теб,
без твоите меки длани.
Сърцето ти е лед,
а устните - на рани.
Като крилата нежни
на птица ранена
и стъклата скрежни,
и краката покосени.
Умирам за твоите очи,
но няма да ги видя вече.
Трябва да изтрия своите салзи...
Не искам да живея без ТЕБ!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славена Димитрова Всички права запазени