15.05.2006 г., 0:34 ч.

Болка 

  Поезия
837 0 0
Стичат се сълзите
като мокри перли,
сринаха се и мечтите.
Казвам, че те мразя, а дали?

Сърцето е ранено
и болката изгаря ме отвътре,
а дъждът вали си одобрено
и знам, че няма да те има утре!

Зная, трудно ще е без теб,
без твоите меки длани.
Сърцето ти е лед,
а устните - на рани.

Като крилата нежни
на птица ранена
и стъклата скрежни,
и краката покосени.

Умирам за твоите очи,
но няма да ги видя вече.
Трябва да изтрия своите салзи...
Не искам да живея без ТЕБ!!!!

© Славена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??