Кiara (Киара)
182 300
10.05.2006 г., 7:55 ч.

Болка 

  Поезия
741 0 10

И струната се скъса,

сърцето пръсна се за миг.

Небето му отвърна с тътен,

погълна моя вик.

Земята се разтвори

и нотите зарових във пръстта.

Щурците онемяха

и музиката спря.

Ръцете закъсняха

и тялото ми рухна  във нощта.

Сломени отлетяха

мечтите с песента.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТ СЪРЦЕ!!!
    За прекрасните думи,за подкрепата и за хубавото усещане,което оставяте в мен
  • Мила Джейн,оставяш ме безмълвна и с премрежени очи......БЛАГОДАРЯ ТИ!Прегръщам те силно.
  • 9 твои стиха прочетох с болка и тъга и плаках...
    Много болка и страдание има в теб за да напишеш всеки един ред.
    Прегръщам те!
    Поздравления !!!
  • Браво !!!
  • "Небето му отвърна с тътен,
    погълна моя вик.
    Земята се разтвори
    и нотите зарових във пръстта"
    Голяма мъка има в стиха ти Киара...
    Много добре си я пресъздала!!!

  • Геновева,Радост,Веси,благодаря ви
  • Хубаво написано стихо!Образно.Поздрави!
  • Мисля, че нямам какво да кажа! (6)
  • Благодаря ти Гери
  • "И струната се скъса,
    сърцето пръсна се за миг.
    Небето му отвърна с тътен,
    погълна моя вик..."

    Браво, Киара! Образно и красиво си го написала!

Предложения
: ??:??