10.10.2006 г., 17:29

Болка

1.3K 0 7

     Болка

 

Самота

     до белота

Очите ми парят

     прозрачно е.

Няма тунел,

     а пустота

в пустинята

     на отчуждението,

Вървя

     и се оглеждам

     за ангели.

Измерения,

     елате

     и ме прегърнете.

Страшно е,

    да те боли душата.

Да те боли

     до белота

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Вангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само с такива като вас мога да споделя и тази болка.Благодарен съм ви че "виждате" и през моите очи
  • Благодаря ви,започвам да се чувствам в свои води.Съгласен съм с Касиус за пунктуационните знаци - възпитаник съм на по старата школа
  • Пак отлично, но имам една забележака към предното стихотворение. Въпреки, че напоследък се счита за модерно да не се поставят пунктуационни знаци при писането на стихотворения, според мен това е желателно! 6
  • Душевната болка е по-страшна от физическата...
    Поздрави!
  • Хубав стих.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...