10 окт. 2006 г., 17:29

Болка

1.3K 0 7

     Болка

 

Самота

     до белота

Очите ми парят

     прозрачно е.

Няма тунел,

     а пустота

в пустинята

     на отчуждението,

Вървя

     и се оглеждам

     за ангели.

Измерения,

     елате

     и ме прегърнете.

Страшно е,

    да те боли душата.

Да те боли

     до белота

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Вангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само с такива като вас мога да споделя и тази болка.Благодарен съм ви че "виждате" и през моите очи
  • Благодаря ви,започвам да се чувствам в свои води.Съгласен съм с Касиус за пунктуационните знаци - възпитаник съм на по старата школа
  • Пак отлично, но имам една забележака към предното стихотворение. Въпреки, че напоследък се счита за модерно да не се поставят пунктуационни знаци при писането на стихотворения, според мен това е желателно! 6
  • Душевната болка е по-страшна от физическата...
    Поздрави!
  • Хубав стих.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...