Бодливчо (Стефан Вангелов)
17 24
10 окт. 2006 г., 17:29

Болка 

  Поэзия
857 0 7

     Болка

 

Самота

     до белота

Очите ми парят

     прозрачно е.

Няма тунел,

     а пустота

в пустинята

     на отчуждението,

Вървя

     и се оглеждам

     за ангели.

Измерения,

     елате

     и ме прегърнете.

Страшно е,

    да те боли душата.

Да те боли

     до белота

© Стефан Вангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Само с такива като вас мога да споделя и тази болка.Благодарен съм ви че "виждате" и през моите очи
  • Благодаря ви,започвам да се чувствам в свои води.Съгласен съм с Касиус за пунктуационните знаци - възпитаник съм на по старата школа
  • Пак отлично, но имам една забележака към предното стихотворение. Въпреки, че напоследък се счита за модерно да не се поставят пунктуационни знаци при писането на стихотворения, според мен това е желателно! 6
  • Душевната болка е по-страшна от физическата...
    Поздрави!
  • Хубав стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесно!!! Поздрави и добре дошъл!!!
  • Познато...Болката е второто ми аз,доста голяма част от мен е в нейно "владение"....Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??