БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
Вопъл безгласен вместо бурни аплаузи.
Очите от взиране вече угасват.
Сърцето с усилие надеждата пази,
с разума хладен в прегръдка опасна.
Мечтата обезумяла залута се някъде,
с разкъсани дрехи и осквернена.
Животът - Юда за петаче предаде я...
Така ли боли от любов подменена?!
.................................................................
В тишината се чу нежен глас на сирена,
от морето изплува дъга многоцветна.
Надежда превърза Мечтата ранена
и дантела от пяна грижовно и метна.
Животът разкаян за прошка се моли,
ръка разтреперана колебливо подава.
С красота се окичиха клоните голи,
сърцето неуверено, тихо запява.
© Гени Всички права запазени