1.03.2015 г., 22:02  

Болка по теб

876 0 2

Болка по теб

Вината ме изгаря,

аз сам си я причиних,

миналото ни се затваря,

път общ не открих.

 

Ти беше момиче,

аз пък дете,

и като нежно кокиче,

пролетта ни дойде!

 

Любов миловидна,

светът ни откри,

искрено любвеобилна,

ти с живот ме дари.

 

С болка си тръгвам,

споменът ми тежи,

любовта си изтръгвам,

бъдещето празно лежи.

 

Нищо не остана,

всичко отлетя,

и като стара рана,

животът ни осиротя!

 

Наивни и млади,

там някъде си живеем,

и с нежни балади,

за любовта си копнеем.

 

И ако ще да има рани,

животът наш ще продължим,

макар да не сме избрани,

пътят си двама да извървим!

 

28.02.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зеленко Зеленков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "макар да не сме избрани'
    пътят си двама да извървим!"
    Често срещано явление, но животът продължава! Хареса ми!
  • "С болка си тръгвам,
    споменът ми тежи,
    любовта си изтръгвам,
    бъдещето празно лежи."

    Поздравления! Много ми хареса.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...