1.03.2015 г., 22:02  

Болка по теб

874 0 2

Болка по теб

Вината ме изгаря,

аз сам си я причиних,

миналото ни се затваря,

път общ не открих.

 

Ти беше момиче,

аз пък дете,

и като нежно кокиче,

пролетта ни дойде!

 

Любов миловидна,

светът ни откри,

искрено любвеобилна,

ти с живот ме дари.

 

С болка си тръгвам,

споменът ми тежи,

любовта си изтръгвам,

бъдещето празно лежи.

 

Нищо не остана,

всичко отлетя,

и като стара рана,

животът ни осиротя!

 

Наивни и млади,

там някъде си живеем,

и с нежни балади,

за любовта си копнеем.

 

И ако ще да има рани,

животът наш ще продължим,

макар да не сме избрани,

пътят си двама да извървим!

 

28.02.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зеленко Зеленков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "макар да не сме избрани'
    пътят си двама да извървим!"
    Често срещано явление, но животът продължава! Хареса ми!
  • "С болка си тръгвам,
    споменът ми тежи,
    любовта си изтръгвам,
    бъдещето празно лежи."

    Поздравления! Много ми хареса.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...