Болка в истина
От дъгата седем ленти сбрах
и свих /2/ венци...
Заспали улици, площади
споделят самотата на града.
Отмина безвъзвратно младостта ни,
как искахме да променим света.
Как молехме се, някак, тъй, внезапно
да спре на времето забързания ход.
Да стане Слънцето по-златно,
да изживеем истинския си живот.
И тръпнещи от обич неизчезваща
да търсим и откриваме у нас
зрънце по зрънце от надеждата,
събрани в едър житейски клас.
Пресрещнахме ли се, любов,
или пък срещнах в теб тъгата.
Ех, тръгваме по пътя нов,
понесли някъде красива дъгата!
23.06.1999г.
Болка в истина,
мъдрост във тъга...
и свих /2/ венци...
Заспали улици, площади
споделят самотата на града.
Отмина безвъзвратно младостта ни,
как искахме да променим света.
Как молехме се, някак, тъй, внезапно
да спре на времето забързания ход.
Да стане Слънцето по-златно,
да изживеем истинския си живот.
И тръпнещи от обич неизчезваща
да търсим и откриваме у нас
зрънце по зрънце от надеждата,
събрани в едър житейски клас.
Пресрещнахме ли се, любов,
или пък срещнах в теб тъгата.
Ех, тръгваме по пътя нов,
понесли някъде красива дъгата!
23.06.1999г.
Болка в истина,
мъдрост във тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
