Меричка (Мери Попинз)
718 2544
Dec 28, 2006, 9:03 PM

Болка в истина 

  Poetry
593 0 7
От дъгата седем ленти сбрах
             и свих /2/ венци...


Заспали улици, площади
споделят самотата на града.
Отмина безвъзвратно младостта ни,
как искахме да променим света.

Как молехме се, някак, тъй, внезапно
да спре на времето забързания ход.
Да стане Слънцето по-златно,
да изживеем истинския си живот.

И тръпнещи от обич неизчезваща
да търсим и откриваме у нас
зрънце по зрънце от надеждата,
събрани в едър житейски клас.

Пресрещнахме ли се, любов,
или пък срещнах в теб тъгата.
Ех, тръгваме по пътя нов,
понесли някъде красива дъгата!


23.06.1999г.

Болка в истина,
мъдрост във тъга...

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ме окуражихте, след 6 г. и половина вече знам, че живея това, което искам!
  • Браво, Меричка!
  • "Да стане Слънцето по-златно,
    да изживеем истинския си живот"
    - е желанието на всеки един от нас.
    Поздрав за текста!
  • Поздравления!
    Хареса ми!
  • "Заспали улици, площади
    споделят самотата на града."-хареса ми как създаваш настроение съвсем пестеливо,само с няколко щриха,но затова пък колко осезаемо ...Мисля си,че никога не е късно да се пресрещнем с любовта,да изживеем истинския си живот,да срещнем златното си слънце...Желая ти го от сърце!
  • И много хубаво!!! Поздрави, Мери!!!
  • Доста тъжно...
Random works
: ??:??