Болката ме научи...

Каквото и да правя, тя е в главата ти,
обзела е даже и душата ти...
Само смей и сърцето си да ù дадеш,
тогава няма да ме спреш...

Ще си отида, ще смея да те оставя,
дистанция ще пазя, границата ще поставя!
Прекаляваш - няма вечно прошки да давам,
след твоите грешки повече ще внимавам.

Ще бъда твърда като камък и ще се смея,
както ти ме пренебрегваше, докато беше с нея.
Няма да бъда същото момиче - слабо...
Здравей, момичето стана по-кораво...

Страх те е от самия себе си, от това, в което ме превърна.
Знаеш, не мога нищо от преди да върна...
Но и не бих го направила, ти на много неща ме научи -
на смелост, на болка, на предателство, на разочарование...

Може би имах нужда от падение, за да се науча да се боря,
въпросът е дали си заслужава на някой за нещо да се моля?
Аз не се страхувам, преживях твойто невнимание,
писна ми да бъдеш под нечие влияние!!!

На тебе ти беше смешно, беше игра, беше поредната,
сега аз се смея на мислите ти, че ще съм ти последната.
Няма да се чувствам повече втора, от днес спира да ми пука,
ще затворя вратите, на които ти някога почука...