Болката - моя приятелка
Какво ми има, не разбирам,
защо отново съм сама?
И все неподходящия избирам
и всичко случва се така.
Отначало всичко е чудесно
и има сила в любовта,
но в живота не е никак лесно
да играеш тази игра.
И загубилият пак си ти,
той отива си от теб и изчезва във мъглата.
Ти рониш мътни, кървави сълзи
и оставаш в плен на болката от самотата.
И света за теб умира,
и сърцето ти едва тупти,
и в един-единствен миг разбира,
че не ще има сили да продължи.
Мечтаеш ти за края,
но болката ще продължава
да гори във теб дори във рая,
освен примира, друго не остава.
И в смъртта си ти разбираш,
че отново си останала сама
и от болката душата си раздираш,
но на кой му пука за това?
И така ще продължава вечно
и не ще намериш ти покой,
един обичаш ти сърдечно,
ала той не ще да бъде твой!
Затова се примири
и с болката сърцето си сроди.
За теб така ще бъде по-добре -
да чакаш любовта ти с тебе да умре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
Единствения изход е да се влюбиш в болката 
Поздрави!
