10.11.2007 г., 17:12

Борба

1.3K 1 6
Честно ли?!...
Добре, ще си призная,
животът е борба...
осъзнах го едва сега.

Откакто те срещнах,
се боря за теб.
Боря се,
но с кого?!
-Боря се с времето,
което ме отделя от теб.
-Боря се с миналото ти,
но не искам да го залича.
-Боря се със страха в мен,
но той ме кара да се боря за теб.
Да се боря за теб,
за нас, за любовта...
за нашето бъдеще.

Мили мой,
не е лесно!
Понякога е толкова трудно
да сме щастливи,
но няма да се откажа.

Борбата е трудна,
но осмисля
живота ми кратък.

Искам да я има,
сега и за цял живот.
Искам и аз да положа усилия,
за щастието на твоето сърце.

Борба за всяка една твоя усмивка лъчезарна,
борба за всеки твой нежен поглед.
Борба за всяка ласка...

Ще се опитам да преборя
и съмненията налегнали
в нашите изстрадали души.

Любовта е борба,
а аз искам любовта...

Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще се боря, не се отказвам лесно! Борбата за любовта е най-сладка!
  • Бори се за нея. С много обич
    за теб и любовта.Слънчице си ти.
  • Радвам се, че стихчето ми се е харесало! Поздрав и прегръдка и за теб, Галина!
  • Искрен,много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка,Зузка!!!
  • Всяко едно усилие си заслужава! Аз съм готова на всичко за него, той също за мен. Така го усещам!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...