17.01.2010 г., 10:13 ч.

Борба 

  Поезия » Друга
745 0 1

посветено на Христо Ботев

 

Глухият плисък на вълните,

ромонът на кротките реки,

мекият вятър във косите

и снегът по китни планини...

 

Дали е пролет, зима, есен,

това е нашата земя,

намираме се в свят чудесен,

свят, понесъл болка и борба.

 

За да бъде таз земя свободна,

е пролята скъпа кръв,

но нали земята ни е родна -

всеки бори се да бъде пръв.

 

Дълбоко в мен кръвта нашепва,

от дедите още завещана,

вярата ми да не трепва -

земята ни издържа всяка рана.

 

А за родината си - майка свята -

бих принесъл в дар

тялото си и душата -

нека тя ми бъде господар.

 

Така диктува ти сърцето,

но щом е скръбно - остави го.

Знай, от мъка е то клето,

че не може да тупти под чуждо иго.

 

Какво е нужно, за да се превърне

горд писател в смел боец,

в земята си да се завърне,

за да умре като светец?

 

Нима му трябва нещо друго,

освен надеждата една,

че с жертвата си будна

ще донесе мечтана свобода?

 

Това едно-едничко нещо -

вярата във свободата,

вярата, че можеш нещо вещо -

да участваш във борбата!...

 

Геройски загина поета -

от целия си живот разбра,

че щом роден си в земя клета,

да живееш, значи борба.

© Янко Велков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш ли, винаги се радвам като видя стих посветен на някой от големите. При днешното образование и капката е езеро. Поздрав!
Предложения
: ??:??