Борба
Той търсеше това, което няма,
а вечно му предлагаха пари.
"Вземи - да се почерпиш ти ги давам -
изпей ми песни две, или пък три"
С китара избеляла във ръцете,
или с пиано, трепнещо от скръб.
Рисуваше - тук бездна, там пък - цвете
но сякаш не откликваше светът.
Той даваше това, което може,
не беше ни заможен, нито клет.
Възкликваха объркано "О, Боже!
Нима решил си ти да си поет?!"
С огризан молив или с химикалка,
На лист или салфетка - от сърце
раздаваше от себе си по хапка
с наивната невинност на дете.
Той търсеше това, което няма,
но никога не молеше - унил.
Душата му тежеше като камък,
във нея дяволът се беше скрил.
Със лъскаво сако или със дрипи,
той беше ту нищожен, ту велик.
Не смогна болката да го съсипе,
пред нея беше горд като войник.
Ще търси утре туй, което няма,
ще дава - колко може...и така
той тайно винаги ще се надява,
преди смъртта да дойде любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
