Босия огън
Сполетях те внезапно. Разголих ти мислите.
Огъня тичаше бос. И те правеше жаден.
Само капка любов. И заключих очите си.
Хвърлих ключа в най-дълбокия кладенец.
Да ме чакаш - вместо нежна, заучена пролет,
да пораснат косите ми - нощи през зимата.
За да можеш по тях да се спуснеш надолу.
Да ме сбъднеш отново. И пак да ме имаш.
Изостави голото, палаво лято,
съблякло примамливо дълги бедра.
Жените му - щедро раздаващи страсти -
погрозняха пред босата, жадна мечта.
Сънуваше есен, предвещаваща зима.
Дългокоса, внезапна любов - дъждовете й.
Дълбокия кладенец... Ключа... Очите ми...
Заваля ме... босият огън в сърцето ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
