30.05.2006 г., 18:51

Босоного лято

2.2K 0 3
Като птиците боса
срещу вятъра стъпвам -
не усещам в стъпките топлина,
във сърцето си спомен от лятото търся,
не разбирам душата си -
дълго време била е сама.
Във съня ми
тича светло момиче
и в очите му като в светло море
са разцъфнали бели кокичета,
ала в бялото скрити са
безброй цветове.
Аз съм бяла и двайсетгодишна,
търся в стъпките топлина,
като птиците боса
срещу вятъра стъпвам,
като тях трябва дълго
на юг да летя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красив стих, Елина, радвам се, че го прочетох!
  • прекрасно е! напомня ми малко на Петя Дубарова: Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна....,може би за това ми харесва6+
  • Красив стих. Поздравления...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...