May 30, 2006, 6:51 PM

Босоного лято

Poetry

2.2K 0 3

Като птиците боса
срещу вятъра стъпвам -
не усещам в стъпките топлина,
във сърцето си спомен от лятото търся,
не разбирам душата си -
дълго време била е сама.
Във съня ми
тича светло момиче
и в очите му като в светло море
са разцъфнали бели кокичета,
ала в бялото скрити са
безброй цветове.
Аз съм бяла и двайсетгодишна,
търся в стъпките топлина,
като птиците боса
срещу вятъра стъпвам,
като тях трябва дълго
на юг да летя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

Много красив стих, Елина, радвам се, че го прочетох!

2006-05-31T11:13:25+03:00
Estranged (Борислава)

прекрасно е! напомня ми малко на Петя Дубарова: Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна....,може би за това ми харесва6+

2006-05-30T21:33:25+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Красив стих. Поздравления...

2006-05-30T19:46:02+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0