23.05.2008 г., 18:17

Ботева земя

2K 0 8
 

Ботева земя

 

Ботев!

Име свято в нашите сърца,

човек, отдал живота си

за българската свобода.

 

Българин велик е той!

За отечеството наше

талантлив творец

и войвода славен.

 

В тъги и неволи

той герой един е,

и с душа и оръжие

за свободата българска стреми се.

 

Достоен, честен, справедлив!

И сърце му храбро

за едно се  бори -

да дойде края на тез български неволи.

 

И воля има!

И клетва е дал!

И слово, и дело

в едно е събрал!

 

И сърце юнашко

за свобода тупти.

За свобода българска

и славни дни!

 

Живеем гордо ний

на тази Ботева земя.

 

Земя, изпълнена със слава

от далечни, епични времена,

когато бяхме без държава

и героите без имена.

Земя, попита със кръвта

на нашите деди.

Земя, жадна за свобода

и хиляди мечти...

 

Живеем гордо ний

на тази Ботева земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчо Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Патриотизмът все още съществува както си личи в стихотворението ти...Ако бъдат забравени имена като Ботев къде отиваме ние българите като национално самосъзнание...
  • Лъчо, радвам се, че те открих!
    Поздравления, мило момче, радваш ме със стиха си и позицията си!!!
    Браво!!!
    Прегръдка!
  • Знам , трудно е да трогнеш хората ...все пак ви благодаря
  • !!!
    Браво, Лъчо! Браво!
  • Поздравления за стиха!

    п.п. дали живеем гордо на таз Ботева земя?! дали ТОЙ би се гордял с нас?!...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...