24.04.2008 г., 10:29

Боянският майстор

979 0 15
В полумрака сенки населяват
крепостта, притихналия двор,
стъпките стените отразяват,
хората мълчат с угаснал взор.
Бяха Калоян и Десислава
на Бояна цяла радостта,
но в цвета на земната им слава
стигна ги безмилостно смъртта.
В църквата, сред образите божи
майсторът седи, навел глава,
само паметта му още може
двамата да върне на света.
Трескаво картини преминават,
пак ехти гласът незабравим...
Споменът гори като жарава
и изчезва бавно, като дим.
На канона как да подчинява
сръчната, но трепетна ръка,
как условен лик да сътворява,
щом живее друго в мисълта!?
Истински те трябва да израснат
там, върху църковните стени,
да ги помнят - млади и прекрасни,
както в най-честитите им дни.
И създаде верният художник
образ жив, за памет на света...
Подпис свой дори под тях не сложи -
геният не търси имена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...