Apr 24, 2008, 10:29 AM

Боянският майстор

  Poetry
981 0 15
В полумрака сенки населяват
крепостта, притихналия двор,
стъпките стените отразяват,
хората мълчат с угаснал взор.
Бяха Калоян и Десислава
на Бояна цяла радостта,
но в цвета на земната им слава
стигна ги безмилостно смъртта.
В църквата, сред образите божи
майсторът седи, навел глава,
само паметта му още може
двамата да върне на света.
Трескаво картини преминават,
пак ехти гласът незабравим...
Споменът гори като жарава
и изчезва бавно, като дим.
На канона как да подчинява
сръчната, но трепетна ръка,
как условен лик да сътворява,
щом живее друго в мисълта!?
Истински те трябва да израснат
там, върху църковните стени,
да ги помнят - млади и прекрасни,
както в най-честитите им дни.
И създаде верният художник
образ жив, за памет на света...
Подпис свой дори под тях не сложи -
геният не търси имена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...