8.02.2025 г., 18:47

Братството на Поетите

347 3 4

БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ

 

… ще бъда тук, дори когато няма

изобщо да ме има с векове,  

когато ще съм зрителна измама –

дух, който из пространствата снове,

 

когато ще съм спомен за човече,

дошло да преживее своя миг

с илюзията, че в света съм вечен –

непостижим, сюблимен и велик!

 

Вървях в неволи, в страсти и заблуди

като че ли по скъсано въже.

Поетите наистина сме луди! –

отритнати. И – вечно неглиже.

 

И – птици върху срутени первази –

до всекиго за песен стига дъх.

Братлета мои, Господ да ви пази!

Катерим своя предпоследен връх.

 

Дали ще смогна да ви кажа всичко

със римичките свои във Фейсбук?

Та кой бях аз? Ужасно смешен чичко,

дошъл, видял – и тръгнал си оттук.

 

8 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 15, 45 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поетите наистина сме луди! –
    отритнати. И – вечно неглиже.

    И – птици върху срутени первази –
    до всекиго за песен стига дъх.
  • Поетите наистина сме луди! –
    отритнати. И – вечно неглиже.

    И – птици върху срутени первази –
    до всекиго за песен стига дъх.
  • Я стой тук и не се занасяй!Къде ще скиташ пак?!
    Щом поетите броиш за раса,живей като хлапак!♨️
  • Красота и любов!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...