8 февр. 2025 г., 18:47

Братството на Поетите

348 3 4

БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ

 

… ще бъда тук, дори когато няма

изобщо да ме има с векове,  

когато ще съм зрителна измама –

дух, който из пространствата снове,

 

когато ще съм спомен за човече,

дошло да преживее своя миг

с илюзията, че в света съм вечен –

непостижим, сюблимен и велик!

 

Вървях в неволи, в страсти и заблуди

като че ли по скъсано въже.

Поетите наистина сме луди! –

отритнати. И – вечно неглиже.

 

И – птици върху срутени первази –

до всекиго за песен стига дъх.

Братлета мои, Господ да ви пази!

Катерим своя предпоследен връх.

 

Дали ще смогна да ви кажа всичко

със римичките свои във Фейсбук?

Та кой бях аз? Ужасно смешен чичко,

дошъл, видял – и тръгнал си оттук.

 

8 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 15, 45 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поетите наистина сме луди! –
    отритнати. И – вечно неглиже.

    И – птици върху срутени первази –
    до всекиго за песен стига дъх.
  • Поетите наистина сме луди! –
    отритнати. И – вечно неглиже.

    И – птици върху срутени первази –
    до всекиго за песен стига дъх.
  • Я стой тук и не се занасяй!Къде ще скиташ пак?!
    Щом поетите броиш за раса,живей като хлапак!♨️
  • Красота и любов!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...