Питаш ме защо ми трябва брус,

Казвам ти: за да си изтъркам петите.

Смееш се: това не е брус, а пемза.

Изтъркай си, казваш ми, и мечтите.

Затова ми трябва брус, а не пемза.

Мога да тичам и с напукани пети.

Мога да обичам, дори и необичана.

Но не мога да живея без мечти.

Питаш ме защо ми трябва брус:

Не искам да ти причинявам болка.

Смееш се: да, петите ти са малко загрубели.

И аз се смея: по-важно е ножът ми да е остър.