8.07.2020 г., 21:12

Брус

836 0 0

Питаш ме защо ми трябва брус,

Казвам ти: за да си изтъркам петите.

Смееш се: това не е брус, а пемза.

Изтъркай си, казваш ми, и мечтите.

 

Затова ми трябва брус, а не пемза.

Мога да тичам и с напукани пети.

Мога да обичам, дори и необичана.

Но не мога да живея без мечти.

 

Питаш ме защо ми трябва брус:

Не искам да ти причинявам болка.

Смееш се: да, петите ти са малко загрубели.

И аз се смея: по-важно е ножът ми да е остър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...