8 jul 2020, 21:12

Брус

  Poesía
841 0 0

Питаш ме защо ми трябва брус,

Казвам ти: за да си изтъркам петите.

Смееш се: това не е брус, а пемза.

Изтъркай си, казваш ми, и мечтите.

 

Затова ми трябва брус, а не пемза.

Мога да тичам и с напукани пети.

Мога да обичам, дори и необичана.

Но не мога да живея без мечти.

 

Питаш ме защо ми трябва брус:

Не искам да ти причинявам болка.

Смееш се: да, петите ти са малко загрубели.

И аз се смея: по-важно е ножът ми да е остър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...