Бруталната Истина
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Имал съм психично отклонение.
В твоето лице виждам фалш и разложение.
В твойта красота отровно унижение.
А в моята омраза сладко облекчение.
Ходя бос по натрошени стъкла.
Не чувствам нищо, лоша новина.
Ще полегна малко, да почина.
“СТАВАЙ!” викат, щял съм да загина.
Как да убиеш туй, що е мъртво вече,
Дяволът ме люби, а Господ ме отрече.
На вонящия чакал лигата потече.
Глупостта човешка душата ми посече.
Маската си слагам с усмивка до уши.
Омразата да скрия и да видя как кърви.
Туй, що ти наричаш смисъл, лъскави мечти.
Живот вмирисан, дето нещо не върви.
Слушам ти брътвежа и ми идва да крещя.
Звяра в мен събуждаш, земята ще взривя.
Всичко, що пълзи, в кръв ще потопя.
Ще бъда огнена стихия, края на света.
А ти ще се криеш, но не мож да се скриеш.
Възмездие ще има, от болка ще виеш.
Накрая той ще спечели, а ти ще умреш.
Защото си смъртен, вирус, келеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жоро Петров Всички права запазени
