Имал съм психично отклонение.
В твоето лице виждам фалш и разложение.
В твойта красота отровно унижение.
А в моята омраза сладко облекчение.
Ходя бос по натрошени стъкла.
Не чувствам нищо, лоша новина.
Ще полегна малко, да почина.
“СТАВАЙ!” викат, щял съм да загина.
Как да убиеш туй, що е мъртво вече,
Дяволът ме люби, а Господ ме отрече.
На вонящия чакал лигата потече.
Глупостта човешка душата ми посече. ...