Отгледах любовта си
като невен - красиво цвете.
Градих я ден след ден.
Събаряше, рушеше,
късаше от мен.
Издигнах каменни стени -
да я защитя.
В шепи изворна вода
и носих -
да не увехне.
С тяло вятъра и спирах -
от корен да укрепне.
С изстръгнати цветя
букет за друга ти набра.
© Илиана Петрова Всички права запазени